Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) обръща особено внимание на паричните задължения на собствениците/ ползвателите/ обитателите в сграда в режим на етажна собственост. Независимо от това засегнатите лица често не са наясно какво дължат, защо го дължат и за какво се използват/ би трябвало да се използват платените от тях суми.
Най- напред могат да се посочат задълженията за заплащане на разходите, свързани с ремонт на общите части. В ЗУЕС е предвидено, че във всяка сграда в режим на етажна собственост се създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, средствата в който се набират от месечни вноски. Основен принцип на закона е, че разходите за ремонт на общите части, а оттам и вноските за създаването на фонд за целта, се поемат от собствениците съразмерно на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата(и.ч.).
Задача на Общото събрание на етажната собственост (ОС) е да определи каква сума ще се дължи за всеки % и.ч. След като това решение е взето, лесно може да се определи и размера на месечната вноска, дължима от всеки собственик, като просто определената от ОС сума за всеки % и.ч. се умножи по притежаваните от собственика % и.ч. (напр. ОС решава да се плаща по 1.00 лев за всеки 1% и.ч., което означава, че месечната вноска на собственик, който притежава 2% и.ч. ще бъде в размер на 2.00 лева, на този с 2.48% и.ч. – 2.48 лева и т.н.)
Особено внимание следва да се обърне на обстоятелството, че законът въвежда минимален размер на вноската за фонд „Ремонт и обновяване”. В чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС е предвидено, че месечната вноска не може да е по- малка от 1% от минималната работна заплата за страната. До прилагането на тази разпоредба ще се стигне най- често в случаите, когато ОС не може да вземе решение относно размера на месечната вноска или когато при промяна на минималната работна заплата в страната предвидения от ОС месечен приход на фонда е под минималната работна заплата (т.е. когато ОС е взело решение сумата, която се дължи за всеки % и.ч., да е по- ниска от 1.0 % от увеличената минимална работна заплата). В тези случаи за всички обекти ще се дължат еднакви месечни вноски.
Тук е мястото да се отбележи, че разглежданата норма може и следва да бъде критикувана. В случаите, когато се прилага, всички или част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата плащат равни вноски, като по този начин се постига заобикаляне на правилото, че всеки трябва да поема разходите по ремонтите съобразно притежаваните от него идеални части, при което собствениците на по- малки апартаменти плащат колкото притежателите на по- големи обекти. Това създава значителна несправедливост и неравнопоставеност между задълженията на отделните собственици.
Този проблем следва да бъде разрешен по законодателен ред чрез предвиждане на нов механизъм за определяне на минималните размери на месечните вноски, а до тогава управителите на етажните собствености следва да следят стриктно изчисляването на вноските за фонда и да свикат общо събрание ако установят, че са попаднали в някоя от хипотезите, при които разглежданата норма намира приложение.
Резервите във фонд „Ремонт и обновяване“ могат да се натрупват не само от месечните вноски на етажните собственици, но и от други източници. Няма ограничение за вида на тези източници- отдаване под наем на общи части, извънредни или допълнителни вноски, определени с решение на общото събрание и др.
Сумите, набрани във фонд „Ремонт и обновяване” се разходват основно за дейности, свързани с ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общи части, за подмяна на общи инсталации и оборудване и за изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата, т.е. за дейности, насочени към съхраняване на сградата и обновяване на общите части. Само по изключение ЗУЕС допуска средствата от фонда да се разходват за други цели, но само след решение на ОС.
